ХуЛите - Лют дъжд

Плющящият дъжд най - отвътре
пламтящото слънце отвън,
излющват последните люспи
сляпоок, бялопясъчен сън.

Лютиво. Изкряска тъгата,
запляска с строшени крила,
излюпена, нощна, израснала,
боляща от тук до смъртта.

Денят ми е дюля стипчива,
заплюва ме с семките си.
Семки така ми отиват!
Понякога раждат мечти.