ХуЛите - След Заговезни

Прошка поиска ли...
Простиха ли ти...
На отговорите никой не държи.
Въпросите, така, някак естествено се подредиха
след поредния Заговезни. Причини бол.
Нали, уж, зачитаме традициите.
Какво ли ни остава иначе.
Поразминахме се с истината, и от двете страни,
но кой точно може да определи границата преди да сгреши.
Трудно е прошка да се поиска.
Трябва да се решиш. И без задни мисли.
Да пристъпиш онези няколко крачки премислено.
Да сведеш глава.
Да целунеш избледняла десница. Прошка да поискаш.
Ако се просълзиш – не се смазвай.
Това е от потъпкана искреност.
Ако получиш само прегръдка мълчаливо -
значи думите са били излишни.
Значи верният път е съвсем близо. Леко встрани.
Просто си се отклонил за миг.
И кое боли по-силно -
да живееш от едната страна на обидата
или прошката да ти върне единството,
да продължиш осмислен дните си.
Живот. Минало.
Не е лесно да загърбиш всичко.
Истина – една.
Много са пътищата, по които я достигаме.
Всеки различно...

Остават и празноти.
Когато няма от кого прошка да поискаш.
Закъснял си.
И никой не те пита за причините.
__________________