ХуЛите - Бях...

Бях нежна като полъха на морски бриз.
Бях крехка като порцелановият ни сервиз.
Душата ми бе чиста като рая,
Любовта ми се лееше дълбоко във безкрая...

Но всичко туй аз бях преди да срещна теб-
Момче с буен нрав и животинска храброст
Ти Херкулес дори надмина,
А Зевс страхопочитания от тебе има.

Всичко започна в онази лунна нощ,
Когато ангелчета мили пееха във весел хор.
Звездите светеха ни с пълната си мощ
а целувката ти кратка бе за мен фурор!.

Тази пъстра,весела картинка
Ни съпровождаше около годинка.
После мина буря силна, триметрова вълна
обичта на сто парчета разпиля - няма вече красота...

Любовта ти към мене се бе стопила
И друга на моето място се бе настанила.
Започна да водиш шейхски живот,
Но макар и късно, аз разбрах този царски порок.

Разбрах, че за теб вече съм нищо
И дори с болка, аз сложих край на този роман.
Реших,че напред аз без теб ще вървя,
Ранена жестоко,но с вдигната гордо глава.

Да те забравя - уви, не успях,
Да обикна друг така и не можах.
Раната, която ти нанесе още не може да зарасне,
А твоят лик, дори да мразя, знам, че в сърцето пак ще
порасне....

Така от нежна станах страшна,
От крехко цвете - станах трън бодлив,
любовта ми се е вече изпарила,
а душата ми в мраз се бе притаила.