ХуЛите - Истино...

Нито дума лъжлива не казах,
но кому ли потребна е истина?
С истината само наказваме
нашите, до болка, обичани.

Истината да се премълчава,
гласчета в ухото ми шепнат.
По- добре си я спестявай-
ненужната никому лепта.

Ще започна. Добре! Казвам:
-Истино, я се пръждосвай веднага!
Тя обаче само протяга се
и отново пред прага ми ляга.