ХуЛите - Сън

Измислени друми. Бледнеещи дири
догарят в кристалния храм на съня,
където отново, от мене подирен,
протягаш ми своето нежно:Ела!
Където вървим във горите от мисли,
където се реем над езера,
където сме истински, себе си, чисти.
Само двама и само сега.
Тогава се сливаме, тогава те имам.
Тогава се стапяме в звън,
тогава ехтеж сме-
сребристо- разлистен
на смях снежнобял.
Сън.