ХуЛите - Размисли за Александър

парченце от Дневника

- Тази вечер гледах "Александър".
- О, моля ти се! Само не казвай, че ти хареса! Някъв рус пикльо, че и гей отгоре на това! Поредната боза на Холивуд!
Замълчах си. Какво мога да кажа. Срещу такава здрава бетонна стена не можеш да тръгнеш. Отказах се.
Гледах филма късно вечерта. Поплаках си малко. И за себе си и за Александър. Трудно е да осъзнаеш, че великите личности също са били хора. Че имат слабости. Че страдат. Че умират в самота. В такъв момент си мислиш колко незначителен си ти самия, защото и ти си човек и ти имаш същите проблеми, но не можеш (или не искаш) да достигнеш величието на тези хора.
Като се замислиш обаче и те не са много на далавера. Това си е казано и в самия филм. Ако не сте го гледали препоръчвам ви го. Но го гледайте с очите на човек, а не на филмов критик или на някое мизерно човешко създание, което може да вижда само грозното, лошото и тъмното. Гледайте го със състрадание, разбиране и милост. Това пречиства душата. Кара те да се успокоиш и да се замислиш какво си всъщност ти и защо бягаш от човешкото в себе си след като то може да бъде и такова - милосърдно.
Филип Македонски казва на сина си Александър, че великите хора винаги завършват земния си път трагично (не е цитат, извинявайте).
Замислих се. Дали на хората, дарени с необикновена сила са дадени и необиковени слабости? Един вид да се постигне баланс.
Опитът ми показва, че колкото един човек е по-добър в една област толкова повече страда в друга. Как да дръзнеш да бъдеш необикновен тогава? Как да бъдеш силен и да извършваш подвизи когато след това ще бъдеш наказан заради това?
Филип Македонски: "В началото боговете са с теб, но накрая ти взимат всичко."
Опитвам се да приложа всичко това към себе си. И някак започвам да се обърквам.
Един Приятел ми каза днес, че всички велики личности не са наред в даден аспект. Дали ще са малко луди ( или много) или ще имат разни други проблеми, които при обикновения човек липсват, но все нещо не е наред с тях.
Защо? Нима необикновената сила или ум повреждат човешката същност? Или тези повреди някак предизвикват феномените?
Твърде много философия. Твърде много въпроси без отговори.
Знам само едно. Плаках много, защото страдах заедно с Александър. И това ме накара да се почувствам отново човек. Катарзис.
Или е това или на мен вече съвсем ми хлопа дъската. И все пак...
Дали една балансирана личност може да стане велика?
Важното е да вярваш. Пък за другото... все ще се случи нещо, за да ти помогне Вселената. Нали Ричард Бах твърди, че ако следваш желанията си неотклонно цялата Вселена те подкрепя. Иска ми се да му вярвам. Иска ми се. И му вярвам.
Друго май не ми остава. Вяра. Нищо повече. И състрадание. Към другите и себе си. И после мир в душата. И тишина.
And there was silence...