ХуЛите - А спускането на клепачите...

Виж,
двата хълма.
Като очи със спуснати клепачи.
Не бяха ли преди това очи,
на някой от онези, дето вече
не можеха да гледат тоя свят?
Той целият бе в техните сърца,
в очите им -
и не можаха да го понесат.
О, имаше такива хора, знам!
Защото слънцето им светеше в очите -
те ги затваряха.
И стискаха ли, стискаха!
Клепачите се изсушаваха,
клепачите се натрошаваха от стискане
на прах хилядолетен,
и миглите политаха при птиците,
които гледат слънцето в очи,
които не се плашат от лъчите му,
докато зениците им подпалени
присветнат бързо и угаснат.
А този ужас от изгаряне
и този страх от блясъка -
опасен е! -
и хвърля ни в забвение.

Спускането, вярвам, на клепачите,
не е решение.
Не е решение.