ХуЛите - Приказки от змейова градина

Тя винаги си е имала име и фамилия, но е една такава мила принцеса, че не мога да издам тази малка тайна. Ако тя се прочете, може и да се познае, но от това едва ли нещо по-хубаво може да възникне. За това ще я наричаме просто Принцесата.

Тя се роди, както всяка уважаваща себе си Принцеса, като последно и най-галено дете на Княза и Княгинята. Както си му е реда, и Княза, колкото и да дрънкаше с оръжия по цял ден, си беше мирен човечец и никой не се стрескаше от него, и Княгинята, колкото и да воюваше начело на своите дами, си беше една домакиня и все я теглеше към кухнята. Но Принцесата си имаше всичко което можеха да й дадат, княжеските каляски я разхождаха където поиска, балните й рокли бяха шити от добри майстори, учителите й я обичаха, както се полага на бедни учители, и може от страни човек да си помисли, че само грахово зърно й липсва. Но на Принцовете и Принцесите всичко е дадено в повече и само в делата им си личи царственото.

Принцесата рисуваше и ваяше, яздеше и тичаше, пееше и се смееше, и така неусетно порастна на една пленителна принцеса, която може да омая всеки принц. И наистина, както си му е редът, в подходящо време, и в приказна градина срещна своя Принц. Баща му, един голям цар, беше наминал към царството на Принцесата и беше взел със себе си Принца. Принца, както му се полага беше млад, красив и възторжен, градината беше пълна със светлина и цветя, нейните очи виждаха десетократно усилена тази красота, дечица наоколо прохождаха, любов и мир цареше отвсякъде. Дори старата Жаба, която стряскаше децата, изглеждаше привлекателна. И така, както си му се полага, Любовта дойде, завъртя света и от тогава те с Принца не можеха един без друг. Както можеше и да се очаква, Князът и Княгинята вдигнаха тежка свадба, поканиха завистници и злосторници, министри, царедворци и прочие хубаво облечени и бездушни хорица и Принцесата замина със своя Принц към далечното сурово Царство.

Минаха или не минаха години - кой знае, кой брои чуждото? Разместваха се звездите, старите предания оживяваха, пророчествата се сбъдваха и заминаваха, Царят, Князът, Княгинята и много много други още, загубиха царствата си, палатите им се спайдушиха, вратите им се затвориха. Дали преди, дали след, дали по време, кой го знае, кой вижда времето, и Принца се промени, а може такъв да си е бил. И палатът, който царят им беше построил се превърна в една дупка, и голям корен надвисна над леглото на Принцесата, а сива мъгла занаднича през прозореца. И както му се полага приятелите-неприятели веднага изчезнаха, просеците в коприна се измазулиха, и Принцесата остана сама в чуждото царство.

Но принцесата е Принцеса едва, когато срещне трудностите! Тя вижда красотата и от най-мрачната дупка, чува песента на живота и от най-смрадливото блато, лети на крилата и в най-голямата мъгла! И нашата Принцеса не се предаде, взе своите вълшебни картинки, които рисуваше, и тръгна да радва хората на блатото. Харесаха им се нейните движещи се картинки, искаха да си ги гледат и в къщи, търговците закачиха към тях своите напитки и кюфтета, пак започнаха да я канят в палати и на балове. Построи си тя свой палат, по-голям и по-хубав от палатите на Царя и Княза... и почти всичко стана като преди.

Но едно се питам: защо тя все рисува и рисува своите картинки?
И едно друго тебе питам: Искаш ли да й завиждаш, ако приказката свършва тук?

240104