ХуЛите - Стихотворение за отмъщение

Като те видях до себе си,
толкова се зарадвах,
че непрекъснато бърборех.
И, между многото глупости,
казах нещо, което
неочаквано те обиди.

Ти се разсърди истински,
а аз как ли не обяснявах,
че не съм искал нищо да кажа,
че това не се отнася за тебе,
че каквото и да съм казал -
със любов съм го казал,
че не съм помислял за тебе -
без да изпитам нежност!

Ти не ми прости. Тогава
престанах да ти досаждам -
от страх да не ме презираш
зарад многото извинения.

Отместих очи от тебе
и видях света различен.

Прочетох някои книги.
Някои филми гледах.

Като в обърнат бинокъл далечно
ми изглежда нашето спречкване.

И доволен открих обяснение
на твоето поведение:

"За да простиш на някого,
трябва да го разбираш.

Но затова е нужно
да си нормално развит - полово,
или поне умствено!"