ХуЛите - Тихата преизподня на думите

Там никак не е изискано, там е просто жестоко.
Една в друга натискат се, блъскат се с лакти.
Искат навън да изскочат. Да се покажат. Нашироко.
Всяка от тях да се разкаже. Да избяга от мрака.
Всяка. Бори се да е на светло. Да изкрещи.
Гърчат се. Извиват се преплетени. Давят се.
Мълчаливо.
Като бесни кучета за гърлата се хапят.
Душат се, умират. Повечето умират.
Вълчи
са правилата на преизподнята. В ъ л ч и.
Разтапят се
думите от собствените си високи температури.
Мълчаливо.
Изгарят повечето. Изгарят преди да са ги чули.
Думите не са добре възпитани. Нямат никаква етика.
Никак не си отстъпват, не се изчакват.
По раменете си се катерят. Газят се. Без естетика.
Нараняват се. Взривове тихи. Безсловесни умират.
Думите искат да кажат. Да не останат мълчани.
В цялото им безумие има такова страдание.
В цялото им изкачване към белотата на листите
има стремеж да извикат. Нас така да пречистят.
Успяват някои. Жилави, устойчиви, подредени.
Те почти разказват какво става в мене.
Те почти описват. Почти са изказани.
Думи, които говорят. Осакатени мълчани.