ХуЛите - Епос: Войната на ледчетата

I. Praeludium - D

В пъстроцветничко коктейлче
плуваха си двечки ледчета.
Бяха прясно замразени -
фризерът на самотата,
течнички сърца сковал,
тегнеше над тях до скоро...
Затова не си говорят.

Плуваха си разделено -
по средата и към края,
ала кофти - тясна чаша -
трябва да се запознаят.

Второто пришляпва плахо,
от вълнение се топи;

а пък първото мълчи -
не, че имаше уста,
ала често в любовта,
в миналото, като па'ра,
бе високо в небесата,
дето остър леден вятър
топлината му отнел
и снижил го към земята
като капка,
тежка капка;
не, че искаше крила,
затова си замълча;
не, че имаше очи,
а от страх се изпоти,
всъщност, въздух кондензира
по изваяно телце
и му стана супер зле.

Второто, наполовина
разтопено от вълнение,
поглед в дъното заби,
фръцна се и се обиди,
ала скоричко се стегна,
къмто първото погледна
с поглед, сто пъти по-леден
и прошепна мисълта:
"От сега сме във война!"

Първото се омота
и накрая проговори:
"Ама как? Срещу кого ли
ще воюваме сега?"

"Срещу тебе, бе, тиняк,
ще воювам само аз!" -
кресна второ с меден глас -
сложи край на първа част.

II. Fugue - E

В алкохолната напитка
ледчетата готвят битка:
точат ръбове умело,
учат тактики китайски,
римски, че и древногръцки -
как сформира се фаланга?
леви-десни за посока?
нападението - напред?
отсъплението - назад?
леле, страх,
мале, страх,
че животец им е драг...

Бяха по-самоуверени
само в личната кореспонденция -
пратиха си две писма
с пропагандните слова:

"Ти да знаеш: преди време
аз Титаник потопих!"

"Може да си потопил,
но тогава съм била
страшна ледена река -
разрушавах планини!"

Тъй, събрали капка смелост
през океаните от скръб,
към съдбата си поеха -
ръб за ръб и зъб за зъб.

И коктейлът заклокочи,
образува се арена;
двете ледчета без брони
втурнаха се към сражение.

Първото набара сламка
и изкусно я стовари
върху клетичкото второ,
ала то, с рефлекс божествен,
взе лимончето отсреща,
ловко ударът пресече,
при което капки цитрус
първичкото заслепиха.

Над арената отекна:
"Бий чорбата по косата!",
тъй и второто направи -
с ръбче почна да се млати:
блъсна първото с все сила
и парченце лед откърши;
първото се преобърна
и нагълта вкус на круши;
ала в плясъка огромен
второто изгуби спомен
от земята под краката
и целуна - Цунк - стената.

Чашката кристално звънна:
"Край на първи рунд! Почивка!"

Втори рунд започна плахо:
в артилерията - блестящи
и добили опит вече,
славно джапат двете ледчета
върху слой от Малибу.
Дебнат се оттук-оттам,
кой ще зърне слабо място -
мъничка пукнатинка,
годна за атака.

Първото държи в ръката
сочна вишна за граната,
а пък второто се фука
с анти-танкова маймунка.

Първото извади дръжка -
активира бойна вишна,
а пък второто натисна
сладкото носле маймунско
и оръжията политнаха
със свистене все по-гибелно
за към вражата позиция.
Чу се притъпено "Пльос!"
Малибуто се разсея
в изпарения от кокос;
двете ледчета, в несвяст -
тежка ударна вълна,
нежно спяха и мечтаха
как да разгромят врага.

И внезапно, стана чудо:
тъкмо бяха се свестили
след минутка...
две ли?...
три ли?...
и съзряха тъй искряща
бяла светлина.
Битката клонеше към финал.

III. Finale - I

Барманът видя мъглата,
стелеща се над коктейла;
дълго чеса си главата
и реши спонтанно-смело
да запали по средата
две огньовчета бенгалски,
та с искри да заслепяват
всеки, който би попитал
що за чудо са мъглите
над изтънчена напитка.

Точно в тоз момент, обаче,
ледчетата се свестиха -
О, знамение небесно!
Два горящи мощни меча
пратиха им боговете,
за да има още йекшън!

До полуда настървени
и покрити с драскотини
от главата до петите
и до егото дори,
бойно двете се провикнаха
и се втурнаха за меч!
Крачка...
Две...
И - три..
И - сеч!

Но съдбата лековата
бързо резна им крилата -
от средата на играта
падаха си две искри.
И се случи да улучат
точно две пукнатини
в центъра на самотата -
ледените им сърца!

Като гръмнати от... гръм,
двете ледчета се спряха,
постояха,
помълчаха
и светът се промени -
ледени сърца, които
след секунди се стопиха;
в ледени сълзи дълбоко
страстната искра попи
и разбраха колко топло,
колко силно се обичат,
колко пламенно желаят
с огъня да си играят
двете леденки души...

Ала той, уви, не спря,
а горя, горя, горя
и телца не пощади,
ни уста и ни очи,
нито болка, нито срам -
само плам и плам, и плам!

И огньовете блестяха
над коктейл без грам война;
ледчета в едно се сляха -
станаха вода.

------------------------------------
Те към бара приближиха;

Той - коктейл преполови;
тя - до дъно го изпи.

Двете ледчета - в стомаха.

Любовта им не загина,
а до мозъка достигна;

Те към дансинга заминаха.
-----------------------------------