ХуЛите - Ако Дъждът бе Твоя Герб

Кой би могъл да спре дъжда
или да се покатери на върха му
покорен да изглежда в неговите обятия
посребрен, подсладен, позлатен, окървавен
да прилича на него и на сянката му
в молитвен танц и транс зовящ
нежна пустинна мадона и
райско изобилие
Кой би целувал като него
през слънчеви решетки, вречено
в пропадащи геометричности, неизмеримо
сред камелии простреляни и летящи дистанции,
в срещи нечакани, извън ръцете на времето
и нирванна сълза да се стича
по покрива на света
спрял да пише
Кой би могъл да го владее
акварелни замъци да му издигне
да го вижда с длани, да му отдаде гласа си
и от този момент нататък скръбта
да вее бяло знаме, завинаги
Ти би знаел как и би могъл
ако дъждът бе твоя герб