ХуЛите - Доброволно

Гади ми се от екрана в бяло,
като с всяко злоупотребено нещо.
Глухонямо и бездушно чучело
сложила съм си насреща.
Инвестирала съм си сърцето
във присъствие, но без да стига.
Толкова, че заотсъствах в себе си.
И днес неканена пристигам.
Трудно се спасява пленница,
доброволно на дръвника седнала.
Ще ми трябват много седмици
в себе си да я издебвам,
мините да обезвреждам
пред еднопосочното й заминаване.
Ще разплитам много прежда
раните да заздравявам.
Аз я искам в мен обратно
тази доброволна пленница.
Тя дали отново ще поиска
дните да превърне в делници.