ХуЛите - Дъб и мравка

Дъбът, с осанката си достолепна
е паднал и застинал ангел
в диханието на ливадата.
В разперените мощни клони
е заплел в кълбо
пътеките на слънцето
и го превръща в храм небесен.
Коленичил в съня на тревите
ще мълча молитвено длани събрал,
а над мен ще блести светлината
и ще ме гали с мека благославяща длан.
Пред олтара на слънцето,
ниско приведен,
ще помоля всевишния
да позволи от тревата
да събера мъдростта на росата
родена в дълбоката истина
за същността на нещата.
И ще попитам с изпръхнали устни:
Аз ли съм, Господи,
старият дъб сред тревата стърчащ?
Аз ли съм малката мравка, невзрачна,
пълзяща по ствола напукан на времето?
Или съм дъбът, и малката мравка!?