ХуЛите - Вълча луна

Ще ти гребна водица мълчана,
прислоня ли до тебе глава –
да ти пръсна очите зарана.
Как ли дъх би поел след това?

Както вятърът сменя посоки
и потегля бездомен и сам,
аз съм стих със разчупени строфи –
моят почерк е криворазбран.

Като клечка кибрит се изгърбвам –
тъй ли пламък от обич тежи?
Погледни го от верния ъгъл
и какво съм за теб ми кажи.

Без лъжи или тънички сметки –
преживяла съм всякакво зло.
И не ща като славейче в клетка
да запърхам с ранено крило.

Ако моето име забравиш,
за пътека нощта измоли –
през гори и потайни дъбрави,
край трънаци и сухи ели.

И по изгрев ще дойдеш – аз зная,
върху прага премръзнах нощес.
А на изток очаква ни Раят.
И навярно е адски горещ.