ХуЛите - Селска носталгия

По света пръсна ни гурбета.
Развалихме вече мухабета.
А добре тук ний си бяхме-
пихме, ядохме, играхме.

Купонът беше в махалата.
До среднощ бе веселбата.
Всички, млади, а и стари
бяхме братя и другари.

Но, реалността ни блъсна,
таз идилия прекъсна.
Сега, далеч и разделени,
не пеем същите рефрени.

Да, всеки бори се за хляба,
заделя и за майка, баба.
В тези времена жестоки
различни хванахме посоки.

Тихо, пусто е във село...
Няма грам момиче бело.
Няма ги момци напети,
само тук-там старци клети.

Картина тъжна, жалостива,
чак сърцето ти разбива.
Надявам се, е не съвсем,
отново да се съберем!