ХуЛите - Приспивна песен

Съседът сѐче клонестия дъб,
защото му закриваше пейзажа.
И залезът, оголил златен зъб,
потъваше, без нищо да му каже.

Короната оряза – за кашмер.
Окастрените длани на дървото
изпращаха към синия безмер
последната молитва за живота.

И мисля си, че Бог навярно чу
за болката, която друг е сторил.
Наметна здрача възнак – дрипав чул,
и слезе сред съня на всички хора.

И тази нощ сънувахме ръце –
с раздрани длани, с изкривени пръсти.
И с ужас осъзнали бяхме, че
не можехме дори да се прекръстим.

Разпъната на кръст върху дъба,
ридах неутешимо за дървото.
Не вярвам и до днес, че е съдба,
ненужен да си тръгваш и самотен.

И в свят, където идваш за любов,
безбрежна светлина и песен птича,
един – до корена разсечен, ствол
за сбогом ме научи да обичам.