ХуЛите - Знаеш ли...?

Знаеш ли, аз си пазя нещата.
Тайните, битките, раните,
пътищата зелени за нататък.
Тихите тъмни признания,
от сенките отпечатъци.
Кулите, сълзите, вещите,
някои дребни предмети.
Нямам омрази. И на свещи да е,
с мразенето не се харесваме.
Имам децата, живота си,
всичките мънички глупости,
дето така ме ядосват.
Само става по- хрупкаво.
Пазя и нечии думи,
топли, гъвкави, остри,
пълни с любов до безумие,
с отговори, с въпроси.
Бели, черни, изтръпнали,
живи, невероятни.
Това ще ми е съкровището,
думи от необятност.

Тези думи ще си ги пазя,
като зеница на окото.
Знаеш ли, нямам омрази,
просто любов е, защото.