Две седмици за дребно хулиганство

Автор: sradev
Дата: 11.01.2005 @ 11:02:30
Раздел: Есета, пътеписи


Не ме питайте, не може да е било! Аз, вечният пътешественик, човека на тълпите, който се задушава в град по-малък от 100 000 и в разстояния по-къси от 30 км. да престоя две седмици не излизайки от стаята си.
При това с почти неработещ интернет!

В същност не съвсем точно - бях заведен на гости у балдъзата и върнат обратно, но това мязаше на нещо като предварителен разпит. Е, повече като попълване на формуляри: кой си, как си, защо си, какво правиш... Все пак балдъзата не е тъща. Свекърва е, и при това не моя. Ако беше при тъщата - тогава мога до го броя за тежко наказание. Тя е баш прокурорът!
Добре, де. Нали уж съм свободен човек, какво и защо ме арестува? Няма какво да се правя на идиот пред себе си - аз тъй исках. Те и идиотите не са чак толкоз идиоти, че да хвърлят вина върху себе си. Ние всички затворници сме невинни! Хайде сега, Аз, човекът, който пътува 1000 километра седмично, живее и работи в три града, в две страни, влаковете, самолетите и автобусите му са спални, край всеки стол има компютър, от всеки компютър - Интернет, десетина пощи,... да се затворя в пълна изолация! Не си е за вярване, та и аз не му повярвах. Значи пак съм направил някое престъпленийце за този 2-седмичен затвор. Не е като казармата, където срокът беше по-дълъг (около 6 месеца), но там бях защото не исках да ходя на работа - пустнаха ме да работя (най-напред в рамките на строителни войски с ограничен режим, а после, след година що-годе прилежна работа - и без надзор). Пък и там ареста си беше по всички правила - комисия, разпити, прегледи, отсъждане къде да бъда изпратен, промени на затворите (Враца-Плевен-Враца-София)... А сега 2 седмици без съд, значи по бързата процедура за хулиганство. Ако ще да е така, то предишният ден ще да съм го извършил.

Намерих веднага причината - ей ги тук Хулитерите, ще свидетелствуват. Не съм слушал сина си! Бях направил на майтап едни бомбички - анимация гиф с честота 100 херца, един или няколко пиксела, разходки по цветовете съгласно траектории. Сина погледна това и каза, че вреди на очите, психиката и компютъра (отсвежаването на монитора е само 70-80 херца, образа е фон, та трябва да се приготви от процесора слепването на милион такива точици при генерирането на образа от графичната карта, едно мръдване на мишката и всичко се смята от начало, и така всички са натоварени до задъхване). Последното ме убеди на първо време да не го употребявам в моите страници. И уж го послушах, а в деня преди ареста пустнах една такава бомбичка. В публикуваното в Хулите "Миг светлина" има линк до оригинала с такъв фон. В самият стих - нищо лошо, но повтарям: gif-а не е пробван на лабораторни плъхове. Писал съм канални програми за разваляне на дискове, но това си беше част от задълженията ми като инспектор по качеството преди 30-тина години. Там трябваше да се измъчи максимално компютъра, да се го вари и пече, та после да е сигурно, че няма да се развали в ръцете на консуматора. А тук си е чисто хулиганство. И понеже няма официална забрана, то и наказанието си беше от вътрешният началник свише. Едно е да правиш оръжия и да ги продаваш - чист бизнес, друго е да ги употребяваш - чист тероризъм. А пък да не слушаш сина си! Това и религиите го забраняват.
Хайде, до следващият път, когато ще измисля нова бомбичка, че нещо пак ме сърбат ръцете (преди две години употребих политически правилната форма, не обиждаща никой - s(he)it - и я употребих в доклад на конференция, та за следващата такава конференция не приготвих материал, а и не пътувах много из България). Иначе съм кротичък.


060105
Ниво 1
Славян Радев


Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=20401