ХуЛите - Любовни игри

Камелия и Мишо се запознаха на едно парти, където не познаваха почти никого. Двамата се оказаха малко изолирани, но това беше за добро. Харесаха се от пръв поглед.
Бяха млади, хормоните бушуваха...Станаха гаджета. Тя устоя един ден на неговите атаки да отидат в квартирата му/беше завършил и намерил много добра работа/. И двамата се оказаха сексуално много активни и това им харесваше, допаднаха си. Сексуалните им игрички премахнаха сивото ежедневие. Чакаха ги с нетърпение.И двамата бяха много изобретателни и удоволствието беше взаимно.
Но, нали знаете, че винаги има едно НО, това се промени, когато един ден тя му съобщи, с усмивка на уста, че е бременна.
- Бременна?
- Но при нашия лудешки секс това беше вероятно...
- Ти да не си на 15 години? Сега дори те знаят да се пазят. Живеем във времена, когато в аптеките има всичко! Удоволствието беше взаимно, но това не влиза в плановете ми!Направи аборт!
Камелия пребледня. Изобщо не очакваше такава реакция. Не бяха непълнолетни, работеха, бяха самостоятелни, нямаше пречка...Нещо в нея стана като стоманен щит.
- НЕ! Първата бременност не се маха, иначе има голям процент да остана бездетна. Татко беше лекар и така ме е учил!
- Но не те научи как да избегнеш нежелана бременност, нещо много по-важно!
Вече беше облечен, тръгна почти бежешком към вратата и на излизане я тръшна яко. Нещо се скъса в Камелия. Нямаше връщане назад.
Вкъщи си полегна и с бясна скорост мислеше: добре, ще го роди,и никой няма да я вземе от родилния дом; а после...- да отгледаш сама детето от раждането му докато излезе от казармата например,са около 20 години. В състояние ли е да се справи?
Мишо правеше същото в това време- мислеше: да прекара най-хубавите си години в задължения по отглеждането на дете? О, не! Искаше живот със забавления, всякакви, поне в следващите 10 години! Никакво връщане към Камелия, да се оправя сама!Реши да си смени адреса. Изобщо не му мина през ум, че да абдикираш от бащинските си задължения е голям грях. Кой на 25 години мисли за грехове, възмездия и други подобни?! Животът беше тук и сега!Греби с пълни шепи от него!
----
Камелия искаше спокойна бременност, леко раждане и здраво бебе. Затова за момента остави на заден план какво може да се направи по въпроса- в правенето на едно дете участват двама души, мъж/за съжаление не й се падна истински, достоен и силен мъж/ и жена.
Всичко мина идеално, като на сън, и ето, че вече разхождаше в парка с количката прекрасното си бебче. Майка й беше шокирана отначало, но после дойде от провинцията да вземат детето от родилния дом и да помогне първите 1-2 месеца.Да живеят майките! Ето, че и тя стана майка и вече знае, че би направила за него всичко!
Докато майка й беше при нея, Камелия реши до издири Мишо. Както и предполагаше, сменил е квартирата/помисли си- какъв подлец/. Но тя знаеше къде работи. Трябваше да измисли нещо....Да! Отиде в службата му, избра си едно мило, добродушно девойче и отиде при него.
- Прощавайте, Мишо къде мога да намеря?
- О, той вече не работи тук. Отиде в родния си град.
- Бяхме състуденти, но...съм забравила от къде е той...
- Сопот, намери си хубава работа в Оръжейния завод
- Да, да, сетих се. Много благодаря
Какъв страхливец! Чак града е напуснал!Но информацията бе ценна, Сопот е малък град, с един завод...късметът й проработи.Добре, че знаеше фамилията му. На пропуска беше лесно- щом не иска да влиза. Попита Георгиеви, имат син Мишо, къде живеят, била тяхна далечна роднина.Никакъв проблем- дори я упътиха.
Камелия се върна у дома, облече добре детето и себе си и на другия ден отидоха в Сопот на адреса, който научи.Оказа се двуетажна къща. Влезе в двора и позвъни на вратата. Излезе жена на около 50 години, скромно облечена, провинциална женичка.
- Кого търсите?
- Вие сте майката на Мишо Георгиев, нали! Може ли да ви отнема пет минути, но да не стоим на вратата.
- Влезте.Какво има?
- Това хубаво малко детенце е Ваше внуче
Жената стоеше като истукана, с ококорени очи и...като че щеше да припадне. Камелия я хвана за лакътя и я заведе да седне на дивана.
- Какви са тези глупости?- прошепна жената- той е женен вече от 4 години! Как може да причинявате такива неща на възрастна жена, инфаркт ще получа!- повиши вече тон тя.Махайте се.
- Спокойно, това не са празни приказки. Живеем във времена, когато бащинството се доказва много лесно- с ДНК тест
В това време от горни етаж слезе млада жена, нищо особено на външен вид.
- Мамо, какво става тук?!
- Това детенце било на Мишо...
- Да бе, той не може да има деца!
- Това доказано ли е- каза Камелия- или по-точно Вие не може да имате, щом вече 4 години не сте родили!И що за семейство сте като той работеше цяла година в друг град?!Точно тогава, лъжейки ме, че е ерген, имахме бурна любов и детето е плод на това. А той избяга! Що за подлец и страхливец имате госпожо?!- обърна се тя към майката
- Я стига! На мама ще й прилошее. Разберете се с Мишо! Какво ни занимавате нас!Вън!- и започна да я блъска към вратата.
- Това няма да свърши така! Ще си търся правата!
Излезе из града, разхождаха се и в края на работния ден застанаха с детето близо до портала на завода.Беше търпелива. Най-после се зададе.
- Мишо- извика Камелия силно
- Той стреснато се обърна към нея. Не можеше да се прави , че не я познава, щеше да стане скандал!
- Какво търсиш тук?- изсъска той
- Бащата на детето си.
- Ха, откъде го измисли? Няколко седмици секс не значат нищо. И аз съм женен!
- Мноооого навреме го казваш, мошеник такъв. Искам да направим ДНК тест, за да се увериш, че е твое!
- Как пък не! Ще тръгна по лаборатории, всички да научат
- Тези изследвания са конфиденциални. Не трябва ти да ходиш- само ще отрежеш малко от косата си, ще я пуснеш в едно найлоново пликче, аз ще се оправя нататък и ще ти донеса резултата. Мишо, сега не те интересува, но ще дойдат години, когато ще искаш да имаш син. Животът си тече, ще остарееш и ще искаш някой да ти отвори вратата. Мисли и за бъдещето!Хайде, отиваме у вас, няма да влизам, ще почакам отвън за косата.
Няма как да се отърве от тази жена! Да си прави теста...и какво от това?А Камелия мислеше- слава Богу, че се съгласи. След малко той излезе и подаде едно пликче.Камелия веднага си тръгна.
----
Както и предполагаше, Мишо беше бащата. Тестът беше с 99,9 % сигурност. Трябваше да обмисли следващите си действия. Добре да помисли. Необходим ли й е такъв баща???Лъжец, подлец, страхливец! За баща не става, иска само да си живее животеца спокойно. Ще му занесе теста и толкова. Ако е човек, ще плаща издръжка, ще идва да го вижда, може да се привърже към детето лека-полека. Само че нищо от това не се случи. Все едно, че не е научил, че има син! Що за човек?! Това не е мъж, а мекотело. Прав му път!
---
Следващите 20 години бяха безумно трудни за Камелия. Но дойде денят, когато синът й излезе от казармата. Тя реши, че вече е самостоятелен, от малък го учеше да се справя сам с проблемите, тя няма да е вечно до него...И наистина, синът й си намери работа, харесаха го и го пратиха на обучение, взе живота в ръцете си. Камелия си отдъхна, беше на края на силите си, но вече имаше време и за почивка, и за свой живот.Запозна се с един разведен, със син, мъж, лекар. Той отдавна я ухажваше. Камелия беше запазила хубавата си фигура, беше интелигентна, работеше като лаборантка в болницата.Там се и запозна с този мъж- много мил и възпитан човек, всичко в болницата го обичаха. Камелия си позволи след толкова време да се влюби. Всичко вървеше добре. Синът й също оцени този мъж и каза:
- Мамо, дойде време и ти да поживееш добре, давам ви благословията си. Ще станем семейство, ще имам брат, макар и доведен...всичко ще е чудесно. Така и стана.
Една вечер телефонът позвъни- непознат номер.
- Да?
Чу се хриптящ, бавен глас:
- Камелия, аз съм Мишо. Ти беше права. Мама почина, жена ми ме напусна, останах сам-самичък. Може ли да видя сина си?
- Син? Който не си държал дори минутка, с който не си живял и един ден, не си му чел приказки, не си стоял до леглото му цяла нощ, защото е болен...да изреждам ли още? Някога запита ли се как отгледах сама това дете, което е вече мъж? Впрочем той не иска да те вижда, за него си никой! Имам си семейство и той нарича "татко" друг човек, достоен да бъде баща и на чуждо дете, отнася се както към своето! Никога повече не се обаждай! За нас не съществуваш повече от 20 години, няма да съществуваш и от тук нататък!

Край