ХуЛите - Врабец

Като врабеца съм –
на пролетта след зимата сурова
се радвам безрезервно, от сърце.
И като него
бездомник-веселяк съм аз –
артист-несретник
и крадец на дребно
от шепата широка на света.
Крада трохи живот
и мънички зрънца любов
от щастие на други непотребно.
И като него съм безпомощен,
настръхнал, смешен,
посред житейските несгоди.
Минават дните покрай мен
и в тях следа аз не оставям.
В неволите съм твърд и смел,
не бягам никъде,
от своето не се отказвам,
и на другиго не си го давам.
От зими зли не се страхувам,
защото аз
на студ и глад съм издръжлив
и зная как да оцелявам,
там дето другите не могат.