ХуЛите - Писна ми! (от историческа пропаганда)

Случайно попаднах на последния филм на Гай Ричи – “Министерство на неспортсменската война” (Ministry of ungentlemanly warfare). Филмът разказва за международна група от няколко мъже и една жена, които собственоръчно обезвреждат целия набор от нацистки подводници в Атлантичския океан.
Действието се развива в стил Рамбо 2 и 3. В първата сцена британец, ирландец и датчанин избиват двайсетина нацисти на борда на рибарската си лодка, преди друг британец да взриви намиращия се наблизо нацистки кораб. През цялото време главните герои се държат все едно са на вечеринка във военния клуб – хихикат се, шегуват се и си бъбрят, докато съвсем небрежно избиват тъпите, озлобени нацисти.
Във втората сцена гореспоменатите господа превземат укрепена нацистка база на остров Майорка с лък, стрели и чувство за хумор. В третата преминават успешно покрай немските подводници в Атлантическия океан, избиват всички нацисти във военна база на остров до Централна Африка и отвличат основния кораб, който поддържа немските подводници.
Дадох си сметка, че този филм вече съм го гледал – Тъпи Копилета (Inglorious Basterds) на Тарантино, Воля (Sisu) на Ялмари Хеландер, Индиана Джоунс и похитителите на изчезналия кивот (Indiana Jones and the raiders of the lost arch), Индиана Джоунс и последния кръстоносен поход (Indiana Jones and the last crusade) на Джордж Лукас. Сигурно има стотици, ако не и хиляди такива от различни страни. И навсякъде все едно и също – добрите главни герои срещу тъпите, злобни немци.
Защо англосаксонците (които иначе толкова много почитам) се държат по този начин? Според мен защото са били ужасени от силата и интелекта на нацистите в началото на втората световна война, защото са се уплашили, че Германия ще превземе целия свят и ще ги пороби, защото са се възхищавали на немците.
Принизяването на някой, който те плаши и на когото се възхищаваш, не е оригинален подход. Същото са правили нацистите спрямо западните сили в своята пропаганда, същото са правили комунистите спрямо западните сили, същото са правили западните сили спрямо Съветския Съюз, същото правят руснаците днес спрямо западните сили, същото правят западните сили днес спрямо руснаците, същото правят израелците спрямо палестинците, същото правят палестинците спрямо израелците.
Разбира се и българите не правим изключение с пропагандата си против турците (дори не зная откъде да започна да цитирам произведения) или против морално разложения Запад по време на комунизма („Няма нищо по-хубаво от лошото време”, „На всеки километър” и много други).
Дали обаче всички нацисти са били озлобени тъпаци? Историческите извори в България показват нещо различно. Мнозинството от тях описват немските войници по време на втората световна война като културни и спазващи закона. Повечето са плащали пазарна цена за продукти, закупени от български производители. Немалко германски войници се влюбват в български момичета и подхождат към тях с уважение (разпитайте музейния уредник в Русенската противовъздушна дига за пример или прочетете „Тютюн” и „Поручик Бенц”). Да, същите извори описват немците като арогантни и надменни, но никъде не се вижда така популярния образ на озлобения тъпак.
В същото време, освободителната Червена Армия краде продукти от български производители, изнасилва хиляди жени и избива много хора по политически причини. Въпреки това, България е пълна с паметници на Червената Армия, а няма нито един паметник на немските войски. Нищо ново – историята се пише от победителите.
Защо празнуваме Наполеон, който де факто прави абсолютно същото като Хитлер, а отричаме тотално нацистите? Всички знаем отговора – Холокоста. Той ни дава извинение да сложим всички немци от втората световна война под един знаменател, да отъждествяваме немската държава и общество с немислимо чудовище, да правим пропагандни филми, в които нацистите са показани като изверги.
Но да приравняваме целия немски народ с изродите, които са работели в концентрационните лагери и които са били избирани изрично заради тяхната садистична и компреметирана личност? Доста крайно. Неточно. Дехуманизиращо.
По ирония на съдбата правейки това, самите ние се превръщаме в нацисти, защото точно по тази формула са дехуманизирани и унищожени евреите. Германия разбира се не помага, като тотално се е отрекла от историята си между 1933 и 1945. Нейната официална позиция e – Извиняваме се (което е достойно), но всеки, който се осмели да нюансира събитията бива отречен (cancelled). Това отваря вратите за творци с няколко милиона и евтин екшън проект да се покажат колко са смели, като извадят нож на умряло куче.
Бегъл поглед в поведението на победителите от втората световна война поставя тази теза под сериозен въпрос. Например, при освобождението на много от концентрационните лагери, американци, англичани и канадци линчуват, пребиват и измъчват намерените там немци. С какво те са по-морално извисени от нацистите? Къде са изконните им ценности от „всеки е невинен до доказване на противното”, „всеки има право на справедлив процес”? За морала на Червената Армия към немските жени и другите народи в Източна Европа не смятам дори да отварям въпрос. Който се интересува нека провери и прочете.
Нека разгледаме по-подробно морала на тези, които така великодушно осмиват и принизяват нацистите. Започвам с потърпевшите от Холокоста – евреите. Гледал съм десетки прекрасни филми, които показват издевателствата на немските пазачи над безпомощните еврейски затворници. Любимите ми са – Спискът на Шиндлер (Schindler’s list), Животът е хубав (La vita e bella), Момчето в раираната пижама (The boy in the striped pajamas).
Човек би помислил, че като потърпевши от геноцид, евреите никога не биха извършили такъв срещу друг народ. А какво се случва днес в Палестина?
Американците. Изтребват коренното население при колонизацията на континента. Търгуват с роби. Въвеждат държавна расова сегрегация. Виетнам. Ирак 1. Ирак 2. Афганистан. Абу Гариб. Гуантанамо. Платени агенти на ЦРУ, които разстрелват по поръчка. Стена по границата с Мексико – Хитлер би се смял с глас.
Британците. Индия. Африка. Близкия изток. Брекзит. Депортирането на мигранти от Руанда.
Канадците. Масовите гробове в католически пансиони на измъчвани деца от местното население.
Австралийците. Аборигените.
Новозеландците. Маорите.
Французите. Северна Африка. Източна Азия. Южна Америка. Дрейфус. Успешната интеграция на чужденци. Жан Мари Льопен.
Белгийците. Конго.
Холандците. Южна Африка. Апартайд. Сребреница?
Скандинавците. Успешната интеграция на чужденци. Политики на разселване на мигранти.
Швейцарците. Нацистко злато.
Испанците. Колониите в Южна и Северна Америка. Франко.
Португалците. Колониите в Южна Америка и Африка. Национална диктатура. Нова страна.
Руснаците. Гулаг. Прага ’68. Окупацията на Източна Европа.
Българите. Тамръш. Бебета намушени на щикове в Албания по време на първата световна война. Триста хиляди убити гърци по време на окупацията на северна Гърция през втората световна война. Възродителния процес.
Турците. Еничарите. Потушаването на Априлското въстание. Арменския геноцид. Кюрдите.
Сърбите. Четници. Сребреница. Вишеград. Косово.
Хърватите. Усташи.
По този начин мога да обиколя цялото земно кълбо. Няма народ с чисти ръце. Всички сме хора. Това значи, по думите на еврейския писател Примо Леви, че в душата на всеки един народ има ангел, има и надзирател от концентрационен лагер.
Време е да приемем това и да спрем да се сочим с пръст и да се подиграваме един на друг, защото в крайна сметка останалите четири пръста сочат ясно към нас.
Време е Германия да спре да се срамува от своята история (но не и да се отрича от нея). По време на втората световна война е имало много доблестни немци. Време е да чуем техните имена. Стотици хиляди германски жени са били изнасилени, изтезавани и убити. Време е да се вслушаме в техните истории. Много нацисти са били измъчвани без да имат участие в конкретни престъпления, освен подкрепата си за национал-социалистическата партия.
Това не значи да изпадаме в другата крайност и да прославяме нацизма. Той е бил жестока диктатура, чиито престъпления са добре документирани и отразени. Нека те останат на видно място, за да ни напомнят за тъмната страна на немския народ.
Преди „Министерство на неспорстменската война,” гледах и друг филм – „Той пак е тук” – немска продукция, която разказва какво би се случило, ако Хитлер изненадващо възкръсне днес. Действието навлиза дълбоко в темата за доброто и злото във всяко общество и ясно показва, че немците са научили историческите си уроци и то отлично.
Дали не е узряло времето да преразгледаме участието на Германия във втората световна война, като опишем както доброто, така и зверствата? Дали не е узряло времето Калининград (Кьонингсберг) да се върне там, където винаги е принадлежал – в сърцето на Прусия, част от немската държава?
Живял съм в Германия три години. Станах свидетел както на мили, приветливи хора, така и на расисти, ксенофоби. Нищо специално. Както навсякъде по света, където съм бил. Може би е време да спрем да лъскаме историческите си егота за сметка на една държава и нейните съюзници. Защото излиза, че никой не в състояние да се покаже в по-добра светлина.