ХуЛите - Бдението на поетите

Пак се ветреят изпрани илюзии.
Този простор е кротък от вятър.
Стихове сънени, недосъбудени,
бяха се сврели на топло оттатък.

Полети. Пролети. Зимни виелици.
Толкова цветен и жив отпечатък.
Търся те. Чакам те. Питам къде ли си
птици, луна, слънце...Нататък...

Есени. Истини. Недоразлистени.
Думи и пясък. Думи от пясък.
Нещо било е и нещо е искало
в очите на някого да върне блясъка.

Черно. Червено. Бялото плаче ли?
Как пропилях я тази невинност?
Здрачът напредва, крачка по крачка,
в тъмното лесно пониква интимност.

Вдъхваме времето. През възклицателни.
Подпряхме клепачите с вертикални тирета.
Не, няма да мигне то. До безсъзнателност.
За бдението му насреща са поетите.