ХуЛите - Обреченото време

Обреченото наше време си тече,
не спира.
Излъсканите му подметки
следи по делниците ни оставя.
С кръжене тихо над земята
едно отронено в печал листо
рисува образа му
на въздуха върху невидимия лист.
Отчаян напън с мах
към облачните висини,
напразен порив от ламтежа за живот.
През лъх на тлен долавям смут
от шеметно изтичащото отредено време –
обреченото наше време.