ХуЛите - Добре дошла

Вървя през есента
и есента върви през мен –
вървим през ябълковите градини,
прегърбени от изобилие,
с превити от въздишки клони.
Вървим със син възторг небесен
запели неговата синя песен.
Зад мен аз виждам как накуцва лятото
на миналото по пътеката извита.
И слънцето,
преминало под знака на Овена,
от висините си
с усмивка го изпраща,
без съжаление,
без никакво съчувствие
към неговия край.
И чувам как в пространството се носи:
„Добре дошла да бъде есента!“