ХуЛите - Пролет иде, хора!

Досадна стана зимата - капан.
Сред четири стени не се издържа.
Капчукът занарежда: знам-знам-знам...
Обади ли се - няма да ги лъже!
Разшетаха се булките в зори –
заглеждат се в наболата разбуда.
Лаленцата са тръгнали, мари! -
подвикват си през плет, една на друга.
Мъжете се усмихват под мустак.
Мазолите по дланите поглеждат.
Не се напипват много. Няма как -
мотиките до ралото подреждат.
Дечицата! Ах, те по даден знак
цвъртят ведно с врабчетата по двора.
До Мурджо крачи черен котарак.
Капчукът ниже: пролет иде, хора!