ХуЛите - Грамада от премълчани думи

Тайно минало има светецът,
както грешникът – право на прошка.
Щом в небето звездите не светят,
те се крият зад облака нощем.

Знам, снегът – в ослепително бяло,
къта айсберг под бухнало рухо.
Всеки край е навярно начало,
или изход от гарата глуха.

От забрани и крива моралност
и на мене дойде ми до гуша.
В тъпи спорове, често банални,
никой никого вече не слуша.

Няма доводи, ни аргументи.
Празни приказки в коша със слама,
щом одумва ме горе съседът
след поредната битова драма.

А светът – сред кавгите ни кретащ,
все по-тъжен е, все по-измамен.
Нека който роден е безгрешен,
пръв да хвърли поредния камък.