ХуЛите - Моя горда, възторжена младост

Моя горда, възторжена младост!
Колко волно във теб съм живял!
Ти искреше от слънчева радост
и красива, неземна печал!

Окрилен от мечти и стремежи,
в тебе сили и воля събрах!
Свойте първи победи спечелих!
Свойта първа любов изживях!

В тебе вярвах, че нямат предели
благородството и смелостта.
Храбро с теб изкачих вододела
между детството и зрелостта.

Но, преди своя път да огледам,
с всяка фибра тук ясно съзнах:
аз не съм онзи юноша светъл,
който с тебе до днеска вървя!

Тук разбрах, разтревожен, че има
и за мен невъзможни неща.
Имам право да бъда възторжен,
но без правото да греша!

И че трябва да бъда разумен,
и за жертви да бъда готов.
Имам право да бъда и влюбен -
само не с безразсъдна любов!

Моя горда, възторжена младост!
Ти изчезна от моя живот
с грациозния скок на кошута,
над разпенен планински поток!