Гостенка

Автор: osi4kata
Дата: 08.12.2023 @ 15:41:56
Раздел: Избрано поезия


Тихо, тихо, много тихо -
чак ти се доплаква,
слънцето поглежда скришом
изпод облак мрачен.
Гробище е - камък, мрамор
и гранитни плочи,
аз седя, мълчим със мама,
днес съм ѝ на гости.
Крушата над нас е гола
като просякиня,
сив врабец е кацнал горе,
проси милостиня.
Мама взима благо хляба,
който ѝ донесох:
"Ето, лакомниче бабино,
сто трошички - да е весело!"
и врабецът долу слиза,
като птичи Господ,
и отърсва сива риза,
и разкършва кости,
после всичките трошички
гладно изкълвава,
казва ни, че ни обича
и ни подминава.
Мама весело се смее,
тя си е такава -
щедра, милостива, грее,
със душа раздава.
Седнала съм върху камък,
тишина е. Гробна.
Отстрани до мен е мама,
жива като спомен.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=202602