ХуЛите - Неписан псалм

Защо ли в тъмните и кобни часове
петел пропя? И втори го последва.
През комина издимяха бесове
и вкъщи стана призрачно и ледно.

Валеше сняг и дядо ми – притихнал,
разгръщаше тъмата парцалива.
Кандилото припукваше в молитва,
че има още време да сме живи.

Че всяка рана е загадка свише,
а болката е отговор назаем –
за просбите, които често пиша
в свитъците огнени на залеза.

Че къта тишината странни звуци,
които ме примамват към уюта,
щом тропа кестенът, присвил юмруци,
с настойчивост бодлива по улука.

Върти ме вятърът – прашинка в сприя,
Да бъда тука всеки миг е свиден.
И моля се – сред страшната стихия
веднъж да слезеш, Боже – да ме видиш.