...

Автор: zinka
Дата: 10.06.2023 @ 10:17:52
Раздел: Избрано поезия


Аз съм зад старата виснала кожа.
аз съм зад редките бели коси.
Аз съм жената, която не може
вече с косата треви да коси.

Вече не виждам в небето звездите,
лунният диск е замрежен в мъгли.
Бих разпознала в тълпата добрите
ала се губят сред многото зли.

Съмне ли, мръкне ли – няма надежда.
Светлото чезне, тъмата расте.
Суча кълбета от пареща прежда
и си мечтая да стана дете...

2023

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=201574