ХуЛите - Премълчан сонет

Тишината след дъжд ми разказа:
– Аз съм тук като болка и лек.
Но да люби или пък да мрази –
в този свят може само човек.

Двете чувства са тайнства и свише
някой избор за тях ти е дал.
Ти решаваш – дали да обичаш,
или тънеш сред кал и печал.

Аз съм само безмълвен свидетел –
не споделям какво съм видяла.
Но в дъждовните струйки поетът

всяка думичка вече разчел е –
за живот и за смърт и раздяла –
и е низал безсънен куплети.