ХуЛите - Спомени и Петя

Защо човек, приживе е неразбран!
Защо не повярва в истина, която на света...от себе си е дал?
Защо го съдим, тъй жестоко...че по- различен е от нас?
Нима сме хората еднакви-с мислите си в своята душа?
Защо е хулен, гонен и преследван-
че носи си живеца, дал му свобода-
че вярва, в себе си...и пази чиста своята душа!
Та да моли ни за малко милост
от отвъдното и, след смъртта!