ХуЛите - В красивата илюзия за Вечност

... душата ми е къщичка на припек, отворена за всекиго в зори,
щом птиците се връщат от Египет, и хорицата стават по-добри,
когато благо слънчицето грейне, аз си открехвам пътните врата
и ви очаквам – братя ненадейни, дошли при мен от края на света,
ще поседим във дворчето с мушкато под моите разлистени асми,

мълчанията свои – тихо злато – един на друг ще ръсим тъй сами! –
за лека нощ постеля ще ви стелна, ще пийнем по едно чашле мерло,
и нека – в синевата безпределна – да пази Бог душата ви от зло!
Какво тук значи близко и далечно? – на стих, написан с врабчово перце,
в красивата илюзия за Вечност ще ви обичам аз! – от все сърце.