ХуЛите - Цикъл „Гелето и Вела“ 3. Учение му е макята!

Оня ден, току по пладне
страшно слънцето печеше.
В моята главата дебела
акъла ми просто вреше!

Полегнàх я, да поспием,
че е много жежко.
И солука ми не стига,
дишам трудно, тежко.

Вела пойде към реката,
да се понатòпи.
Каза, пътьом че намине
да се види с попа.

Попа нещо бил я търсил,
да я причестява.
Казал ѝ, че имал още
нещо да ѝ дава.

Полежах, па взех че станах.
Пойдох към реката.
И си рекнах, че се топна
и аз във водата.

Гледам Вела как се мята
само по комбинезон
и плацика телесата
като африкански слон.

Що комбинезон облече,
няма как да разбера.
В повече ми идва вече
тази женска суета!

Малък ѝ е, с кройка тясна.
Почти всичко е навън.
И е гледката ужасна,
като във кошмарен сън.

Не така, обаче смятат
наш’те селски пущиняци.
И таквиз белтъци мятат,
сякаш не сме баджанаци.

Пулят се и ми завиждат,
чунким Вела дибидюс
за сефте те сякаш виждат,
не я знаят наизуст.

Мислим, нека си завиждат.
Още малко им остава.
Щото краят му се вижда -
Вела скоро заминава.

В нас е картата зелена.
И билети взехме.
Назе хич не ни мислете.
Всичко с нас наред е.

В бакалията потърсих
глобуса на САЩ да купя.
Ала глобусът бил свършил,
та си купих суха супа.

Разговорник аз получих,
после глобуса на САЩ.
С Вела ний езика учим.
Вече имаме кураж.

Туй Невада, туй Канада
ние знаеме на пръсти
и сме със материала
вече абсолютно гъсти!

Зубрим с Вела и се дзверим,
чак до късни нощи.
“Който учи, ще сполучи“
аз прочетох снощи.

Вела вече срича бавно
по американски.
Друго е, когато имаш
интелект балкански.

„Ще им съберем очите“!,
люто Вела се закани.
Те ще видят какво раждат
наш’те, родните Балкани.

Планините орли раждат.
Тикви - равнините.
А пък ние сме кръстоска –
тикви във главите,

а в сърцата сме соколи!
Толкова сме смели.
Не ни пука. Без да мислим
пътя сме поели.

С Вела твърдо сме решили -
тръгваме на Запад.
Който иска, да остава
тук мухи да лапа.

Казват ни, че там, на Запад
само назе чакат.
Че софра ще ни опънат,
в устата ще зяпат.

Може тъй да е в начало,
да са любопитни.
Жив абориген да видят,
дори да го пипнат.

После, време като мине
и им ний омръзнем,
интереса ще отмине
и ще спихне бързо.

Аз съм куражлия, сметам,
че ще се оправим.
Да му мислят тия, дето
тука ще оставим...

03.09.2022 г.