ХуЛите - Монолог

Влече ме, ще пропадна,
ако градът ме носи.
В прегръдката му ще умра,
ще плача в някоя гора
като във делва остра.
Без дъх.
Когато и той спре
ще стана само вятър,
отчитащ своите грехове
и чуждите със ярост.
Ще знам там долу пари труд,
а горе нищо ново.
Подредбата във двата свята
си прилича,
различното е в болката - търпи,
че истината винаги сурова,
в устата прави глътката да се черви.