Моята майка Олга

Автор: pepelqshka13
Дата: 31.01.2023 @ 11:28:00
Раздел: Други ...


На 14 март 1929 година, моята майка Олга се е родила в село Чернивръх. Имала е две по-големи сестри, Пръвка и Славена били те, а майка ми е била най-малката. Баба ми Гена и дядо ми Арсен бяха нейните родители. Баба ми Гена и тетка Пръвка и тетка Славена са готвели и месели.
А майка ми като най-малка не е готвела и не е месела. Майка ми е била красива, весела и обичала да танцува и на хорото да играе на мегдана, където духовата музика им е свирела. Била е още малка, едва на 16 години, баща ми я харесал и решил и събрал приятели и една вечер я откраднал. В къщата му всички очаквали булката и като я пренесли, взели да им честитят, а майка ми гледала уплашено и срамувала. И баба ми Стояна им дала къщата ни в Якимово 3. Трудно им е било, но с помощта на баща ми, майка ми успяла да се научи да готви и меси. Много са се обичали и мен обичаха много и баща ми беше ми направил люлка, като съм се родила. След 4 години се роди и сестра ми Лидия и тогава баща ми замина за София да работи, но съдбата му е била до тук и го отне от нас, толкова млад на 29 години. И така свърши моето детство и пораснах тъжна, самотна и бягаща от децата, игрите и всичко. След втората трагедия, майка ми дълги години я лекуваха в София, а мен ме отделиха от сестра ми и бабите ми за цели 6 години, живеех и учех в пансион. 6, 7, 8 клас бях в пансиона във Вършец, а 9, 10 и 11 клас учех в гимназията в град Лом. Моята майка Олга ми помагаше и подкрепяше в трудният ми живот! Тя беше много работлива, готвеше много вкусно, плетеше превъзходно всякакви плетки. Даже ми изплете красиво костюмче на една игла. Гледаше много животни, свиня майка и прасета за угояване и колехме едното за Коледа, а другото януари. Спомням си как тя пържеше в голяма тава, пълна с месо, а до тавата в джезвето грееше ракията за мъжете. Те разфасоваха месото, а аз го пренасях и нареждах в големи тави в коридора. А там вътре в печката, за мен-сладокусното И дете майка ми печеше месо на жарта, и да имаше въгленче и изгоряло малко, толкова го обичах. Ех, спомени, спомени... И каквото садеше, растеше и връзваше плод за чудо и приказ. Златни ръце имаше моята майка Олга!!!

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=200861