ХуЛите - Среща

Когато облак мокра риза
извие силно руква дъжд.
Я виж, хей там, припласква локва
самотен, странен мокър мъж.
В бомбе прогизнало изтича
уречения тръпнещ час,
а розите очакват нея,
като децата слънце плаж.
Тактакат токчета прехласнати
потръпват нежни колене
и роклята прозрачно тюлена,
врабче с прекършени криле.
Чадър, разплакан и увиснал,
размазан клоуновски грим,
цветя ненужни изпотъпкани,
а странникът неумолим.
В безмислици и ням театър
застиват миговете в страж,
а времето се стапя в пряспа
от блянове и към мираж за
жадни чувства неизказани,
а гнилите ни сетива
не вкусили и тънещи във дрямка
пулсират и преживят сладостта.