ХуЛите - Събуждане от зимен сън

Стадо звездни коне запрепуска из черната угар.
Колко бяс, колко страст, колко гриви сред скреж и пръхтеж.
Побелява земята. И дълго пръстта ще сънува
как в дървото кръвта се завръща с обилен цъфтеж.

Дотогава ще скитаме с вятъра в сухите тръни.
Ще припяваме хорово с вълчата глутница вън.
Като тиква над нас ще се блещи луната озъбена
и среднощ ще се спуща неканена в зимния сън.

И дори да не вярвам в магии и тайнства оброчни,
да не давам ухо на мълвите, превзели света,
моя глас ще търкулне – сълзица по ледния плочник –
кратък стих, който плаках, дорде самотувах в нощта.

И дано в този град, омагьосан от сладка заблуда,
че животът е утре – и ни чака добро "C,est La Vie!",
аз от тежкия сън да успея все пак да събудя
някой, който след мене ще викне и ще го взриви!