И тайна зная. Да ти я прошепна ли?

Автор: Patrizzia
Дата: 23.01.2023 @ 11:00:31
Раздел: Избрано любовна лирика


Звездите вън увиснаха над къщите.
Приспа светулките Луната синята.
И уж е лято, уж сме с тебе същите,
а есента дими над нас, в комините.

И дните ни – полека изостанали,
от бавните кервани на номадите,
последен път към бъдното са хванали,
да укротят душите, вечно младите.

Летяли сме. Било е, но забравени,
крилете ни прашасват тихо в ъгъла.
От тичане, от гняв, от нищоправене
и любовта ни в нас се е излъгала.

Но няма да те дам без бой на времето,
което сивооко е и смръщено.
Как вярата в душата ми ще вземе то –
трохичките по пътя ни за връщане?

От сладкото смокиново залепнали,
са устните ни – смеят се неделите.
И тайна зная. Да ти я прошепна ли?
Тя – късната любов обича смелите.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=200802