ХуЛите - Дом

Здравей! - шепнат невидими устни.
Къде си? - попита невидимо той.
В сърцето ти. Знаеш, че ти ме покани...
Опитвам се тук да намеря покой.

И после - мълчание. Само сърцето,
което се беше превърнало в дом
туптеше разбързано, вече заето.
Дали ще успее да пази от взлом?