ХуЛите - Зимата, която е сребърна кутийка за лято

“ В средата на зимата най-сетне открих, че у мен има едно несломимо лято.”
Албер Камю “ Лятото”

Човек рано или късно открива
у себе си лятото -
след дългите години,
през които
е бил така добър и млад
да мисли, че само лятото
си струва,
че само лятото се чака,
че само и единствено
през лятото животът
го изпълва до въртолетчето на темето,
върховете на ушите и
шавливите пръсти на босите крака
и така го гъделичка отвътре,
че го кара да прихва
над чашата със зелени анасонови облаци,
под ананасовите обеци,
които се люлеят толкова близо,
толкова далече,
толкова близо...

Човек в един хубав къс ден
винаги,
ама винаги внезапно
и рязко открива
колко му е нужна една висока
звънка
сребърна зима,
за да задържи завинаги
неудържимото,
изплъзващо се,
стапящо се,
отиващо си - и всеки път
съвсем наистина,
разлитащо се -

раз ля то
по часовници, чаши, локви
и морета

ля то.