ХуЛите - Първопричината за самотата

Раздай на тишината думи –
дълбоко в нея ще потънат.
В мълчанието помежду ни
понякога е много тъмно.

Каквото трябваше – написах,
което премълчах – не струва.
Все нейде ще намеря пристан
на свечеряване през юли.

И няма дълго да се мая –
до смърт съм вече уморена.
Мечтая си за скромна стая –
в която да съм приютена.

Да смъкна дрипавата кожа,
покрила мрачните ми страсти.
Дали – се питам – е възможно
животът да е само щастие?

Знам много къщи без прозорци.
Дори живея във такава.
Спести фалшивите възторзи.
Ефир е гонената слава.