ХуЛите - Остатъци (тих триптих)

Остатъци от мръсен сняг
по скъсаната кожа на деня,
а аз на сбъркания бряг
опитвам някак да се съхраня
за още сто проклети зими
и трупам спомена за грях
от твоето пламтящо име
с остатъци от мръсен сняг...

***

Огледало съм във черна стая
и съм привикнал да е тъмно,
наивен бях, но вече зная,
че никога не ще се съмне.
Сега съм вцепенен и крея,
да те забравя просто не успях,
а кой би искал да живее
в остатъци от мръсен сняг...

***

Присядам пред съборения храм
във пурпурния, хищен мрак
и почвам да се храня сам
с остатъци от мъртъв сняг.
И плъпва пак по мен тъгата -
зла богомолка със отрязан крак
докато бавно давя си душата
в остатъци от мръсен сняг...