ХуЛите - Неочаквано доверие

Корабната сирена извести , че ферибота е акостирал и всички пасажери и товари трябва да слязат и да се разтоварят. Повечето от тях бяха на панорамната палуба и искаха да видят разтоварването. С искрено учудване наблюдаваха как от долната палуба излезе влакова композиция с над тридесет вагона, от първа платформа се наредиха бусове и леки автомобили.
И накрая учудващо само 5-6 ТИР-а и то тип хладилници. Еколозите в град Гьотеборг бяха взискателна и не допускаха замърсяването на въздуха с оловни частици. Жителите искаха да дишат чист въздух. Униформен служител ги помоли да побързат, защото , веднага започват да товарят и всички изходи се затварят автоматично. Туристите забързаха, защото в града има минимум 25 забележителности за посещение.
Сред туристите бяха и семейство Лекови, които още сутринта посетиха и се насладиха на разнообразното ухание и цветната красота на Ботаническата градина. Сто седемдесет и пет хектара природен резерват и арборетум. Тук са и омайващите видове, от нюанси на естествено подредени лехи с орхидеи.
Времето позволи на семейството да отделят и около два часа в Музей на изкуствата, признат от колекционери и любители заради картини на Е. Мунк, С. Кроеер, но и платната на Гоген, Пикасо, Шагал и други творци. Посетиха и Аерозеум, разпололожен в подземен хангар, пазен в дълбока военна тайна и действащ до 1990 година. Експонирани за оглед са хеликоптери, изтребители и дори бомбардировачи. Посетителите обикновено се застояват пред шведски легенди , самолети SAAB 37 и SAAB 35. Позволено бе да се качат в която й да е кабина и те се качиха. С огромно желание се настаниха и в контролната зала на тренажор.
След като напуснаха музея, трамвай ги превози до площад Йотаплац с фонтана Посейдон, около който, имаше много местни хора , и естествено повече туристи. Погледът им попадна на кокетен ресторант с обедно меню пакет, а беше вече късен следобед и трябваше да се подкрепят. Влязоха и домакина ги настани. Интериорът им показваше по стените снеготопене, приятна за окото комбинация от снежно бели бои и стенни плочки. Сервираха бързо професионално и любезно. Поискаха бяло вино от южна страна, но имаше само от Малта. От България нямаше. Сервитьорката поклати глава за отрицание, което малко ги обърка, защото тяхно НЕ е като българско ДА.
Имахa планове и съпруът отиде да плати. Опита с карта един, два, три пъти, но не сработваше. Девойката каза:
- Елате след малко , и друг път се е случвало. Вземете си кафе.
След 15 минути г-н Леков опита отново, но системата отказа трансакцията. Насочи се към масата, за да вземе картата на съпругата. Тя обаче беше заминала. Сети се, че се беше уговорила с дружка да посетят мол-а, който беше съвсем на близо.Потърси я по мобилния телефон, не отговори. Отиде до девойката, тя вземаше сметката от клиенти. Погледна я. Висока стройна шведка, руса със сиви очи, правилни черти на лицето, симпатична отвсякъде , усмихната. Светло синя тениска, прилепнала към изваяното тяло, дълбоко деколте с привличащо лоно между добре оформени мами и изпъкнали като череши хрущялки зърна. Дълги бедра по жълтия 3/4 клин до началото на прасеца, елегантни , фини глезени.
- Моля, Хеер - удостои го с широка усмивка дамата.
- Отивам да взема карта от съпругата ми да се разплатим. Тя е наблизо.
- Никакъв проблем, Мистър.
- Да оставя якето и шапката си за гаранция?
- Моля, тук съм, вземете си дрехите, не бързайте.
По време на разговора минаха топли вълни по тялото му. Дискретни поточета пот рукнаха под мишници. Дланите се покриха с фини капчици роса. Какъв темперамент, уверен, доверчив. Алтруист към някакъв непознат клиент и то чужденец.
След около час, забързан и притеснен г-н Леков влетя в заведението. Картата сработи на момента. Девойката благодари с чаровна усмивка, появи се и една трапчинка на красиво й лице.
- Благодаря, Мистър! Заповядайте от тези току що приготвени сладки. Подаде му шведски сладкиш във вишнево червена мини кошничка.
- Так ,Так каза г-н Леков, което на шведски е благодаря ,от уважение към момичето.
Подобно нещо не му се беше случвало. Какво е това- толерантност или уважение към клиенти или туристи. Излезе навън. Погледна нагоре, синьо небе, малки палави бели облачета. Събра длани в поза Гашо , вдиша дълбоко, издиша продължително три минути. Усети как го напусна напрежението. В това време чу камбанката на споревагена. Прочете на табелката къде отива и се качи. Няма да връща картата на жена си за да спести време. Ами ако неговата пак засече?
След около 20 минути ватмана обяви следваща спирка: Увеселителен парк Лизеберг. Имаше влечение към колоритни атракционни карусели. Повози се на открит влак Хеликс, после на лизберското колело, високо над шестдесет метра, любуваше се на поразителен ландшаф. Влезе в проходен огледален лабиринт, финализиран с много смях.
Отиде до шикозното кафене, настани се в тихия кът. Сервитьорът поднесе Принцеса торта и горещ кафяв шоколад. Топлите пари на напитката се насочиха към обонянието, а чрез сензорите към мозъчните гънки. Това активира Тета-вълни на подсъзнанието и стресът изчезна , постепенно и създаде усет за покой. Настъпи най-после пълна релаксация. Динамична песен на Чъби Чекер, от звука на телефона го извади от дълбоката нега. Вдигна го незабавно и чу:
- Чакам те. Идвай да видиш покупките. Имам подарък и за теб!- каза уважаемата госпожа Лекова.

Хеер-господин; Так Так-благодаря; Спореваген-трамвай /шведски