Връзка
Автор: Kiki_Niki Дата: 29.11.2022 @ 16:38:29 Раздел: Поезия
Студено. Вратата затворена. Пламък,
от огън илюзия - без топлина.
Завесата спусната. Жалък и малък
денят си отива. Без новина.
Затварям очи. О, не! Светлина,
от мета вселена, дошла със съня.
И виждам те там. Надежда една
мигом ражда се в мен. Набирам, звъня.
Здравей! Ало, кой е? - не ме разпозна...
Някой свой!-отвръщам и край...
Събуждам се стреснат и чувствам вина.
Защо се събудих? Издъних се, май...
Отварям очи. И да, тъмнина...
И няма луна, и няма звезди,
телефонът, обаче, премигва едва -
пропуснал съм нещо - звъняла си ти.
|
|