ХуЛите - Той с ветрове и птици другарува

Наясно бе със своята значимост.
Той - строен бор, а другите трева -
безлична, бледа, незабележима...
И трябва да живее в таз среда!

А няма със кого тук да общува!
Висок е той, а в ниското са те!
Но трябва някак си да се преструва,
от скука инак може да умре!

И тази мисъл ден и нощ го гложди!...
Ще трябва да се приравни със тях,
да контактува, ще му се наложи!
Дали наказан е за някой грях?...

Кога ли той с по-дребни е общувал?
Не бяха равни с него те на ръст!
Той с ветрове и птици другарува,
далече от треви и черна пръст!...

И постепенно - мрачен и отчаян,
да вехне почна... После залиня...
След буря, във една дъждовна заран,
той рухна върху мократа земя...
- - -
Тревичките поникваха пак живи,
а във земята той съвсем изгни.
С години глозгаха го търпеливо,
безброй нищожни, дребни живини...