ХуЛите - Да не забравиш пътя ти до тук

Такава самота след теб!... И мрак!...
Виновно оглушава тишината.
Напразно се ослушвам пак и пак
дали ще тропнеш тихо на вратата.

Слуха ми драска всеки нощен звук.
И вият във главата сто сирени...
Да не забравиш пътя ти до тук,
че после как ще ме намериш мене?...

Сънувам, че те срещам с поздрав мил:
„Завърна ли се, моето момиче?...”
За злато отговорът ти не бих сменил:
„Не съм преставала да те обичам!...”