ХуЛите - Един необикновен ден

Днес заведох Емо на училище и после отидох на профил в клиниката. Цял един ден ми мина там - на пейката. Вземаха ми кръв, хапвах малко, плетях и решавах кръстословици. Срещнах много хора, някои познати, други днес за първи път видях.
Сприятелихме се и много неща си споделихме с две сестри от Чипровци. Разни илачи за лечение, питки месихме, завъртяхме и по някоя баница с домашни кори, преминахме на седенки от време едно, сварена царевица и танците на старомоден грамофон с фуния- ние на село имахме такъв. После и вкусна чорба от домашна кокошка сварихме и по някое прасе заклахме и вкусно месце си похапнахме. И на въгленче вкусни мръвки си изпекохме и винце руйно и червено си пийнахме, таман от седем Чипровски буренца. Направихме си и качамак с масълце и сиренце и го в тавичка после изпекохме. Вкусен бобец си изпържихме в старомодния дълбок тиган с извитата дръжка, в който пуканките баба ми, Гена пукаше. И го давахме понякога да го калайдисват, та да заблести и слънцето в него да се отрази. Щом е Чипровци, не може да пропуснем и Чипровските килими, които тези две сестри са тъкали с много любов. Преминахме през много дебати, за това и онова и току виж, денят се търкулна и вече отлетя, но ние бяхме много радостни и щастливи. От нашата среща, както аз, така и двете сестри нищо, че сме болни и днес профила ни събра, там на пейката в клиниката. Благодаря на моята болест, че ме срещна днес с тях и си прекарахме чудесно. Радостта ми от днешния ден не може нищо да я помрачи, даже и това, че изследванията ми не са добри. Аз ги игнорирам и не ги приемам присърце, те не са мои, те са на някой друг в мен, който боледува, но това не съм аз. Аз съм здрава, силна и влюбена в живота! Какво са за мен една, две, три, че и повече болести. Те не са нищо повече от някое досадно влечуго, но светлината в моята душа ще ги прогони всичките мои болести! Аз вярвам! Амин, Боже! Дай, Боже!!!