ХуЛите - Щастие в 1966 година

Бях току що завършила гимназията в град Лом в 1965 година. А месец април 1966 година, бях поканена на гости в Пловдив от братовчедка ми кака Фидана и мъжът И бати Гошо... Пътувах с влака от гара Долно Церовене до София...
А там се качих във влака за Пловдив. В купето имаше няколко човека, които след две гари слязоха и останах сама в купето. И изведнъж купето се напълни с момчета с униформи на ПЖИ. Аз толкова се притесних и забодох глава в книгата. Но все пак от учтивост отговарях на въпросите им. И така едно от момчетата ме попита за адреса къде отивам, за да ми пратят картичка за първи май и аз казах адреса. И така, не след дълго получих писмо и снимка. Снимката е все още в албума ми от детството ми и името му помня. Бати Гошо ми намери работа в Разсадника "Ландос" на края на Пловдив. Това беше първата ми работа и много си я обичах. Там садяхме рози и дървета, копаехме ги, поливахме ги и ги облагородявахме. Бригадата ни беше от няколко жени към 50 години, една на 35 години и другите бяхме все млади момичета, най-много бяхме от моята 1947 година и си викахме:- Наборе... Колективът ни беше много хубав, задружен, весел и работлив. Празнувахме си Рождените дни, хапвахме шоколадови бонбони и пиехме Ром, а Пепа свиреше на акордеон. На един Рожден ден бяхме хванали един таралеж и го сложихме в кофа и чукахме с една пръчка, а той играеше... На обяд лежахме под плачещите върби и си мечтаехме, как ще си съберем пари и ще отидем на море. Имаше и много лешници и често си хапвахме от тях. Там видях за първи път едни малки, красиви и вкусни ябълки. Дървото и листата са му червени, самите ябълки бяха червени отвън и отвътре и бяха големи, колкото банковите сливи. Есента си изкопахме трап, сложихме слама и вътре наредихме ябълки - айвания, да си имаме за късно есента. С братовчедите ходехме всяка неделя на излет на реката и там се къпехме, почивахме, хапвахме и лудувахмв. С нас идваше и братовчедка ми Мичето, дъщеря на брата на бати Гошо. Един ден близо до нас, дойдоха три момчета, които живееха в нашия квартал. Те се казваха: - Панко, Наско и Васко. Бяха неразделни приятели в лудориите и си викаха: ПАНАВА. Ние ги поканихме при нас, но те се срамуваха да дойдат. И тогава на бати Гошо му хрумна идеята да се помайтапим с тях. Бати Гошо, ще е Робин Худ, а ние с Мичето ще сме помощниците му... Взехме дълъг прът и свалихме дрехите им от храстите и ги сложихме в плик и се прибрахме... А те после по бански са се прибрали. Беше много хубаво време и аз се радвах на обичта на кака Фидана и бати Гошо. Когато е починал баща ми, те са искали да ме осиновят-нямаха деца, но майка ми не ме е дала. Вечер като се навечеряхме, аз започвах да дремя на масата и така бати Гошо ме кръсти Емо Дремо... Това е едно от многото ми имена, с които ме наричат и много си го обичам! Бях в Пловдив до средата на декември. Майка ми ми писа да се върна на село при нея и така свършиха тези щастливи за мен месеци там в Пловдив. Никога няма да ги забравя и колко радостна, щастлива и удовлетворена бях там в Пловдив в далечната 1966 година!!!